Да попаднеш в бездната на мрака,
да усетиш как студа пълзи в кръвта,
да почустваш полъха на злата,
безкористна,но чуствена лъжа.
Да прегърнеш самотата,
да желаеш с цялото си тяло ти кръвта,
да копнееш за живота,
но обречен си да бродиш през ноща.
Да желаеш зъбите си ти да впиеш,
в една невинна,чуствена душа,
да отнемеш красотата от живота,
на една самотница в ноща.
И щом слънцето залезе и луната озари ноща,
глътка въздyх ще поемеш и ще тръгнеш сам сама.
Волята ти несломима, гладът не ще надвие тя
и кръвта червена ще облива, устните на демона в ноща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар