събота, юли 23, 2005

Мъст


Твойта кръв не е червена,
тя е черна като теб.
Ти поиска да я вкуся,
окова ме в своя плен.

Всичко в мен изпепели,
и без жал ме ти обрече
слънце нивга да не видя,
топлина да не усетя.

И без жал ме ти обрече
вечно аз да съм сама.
Нека тъй да бъде, вече
съм забравила смеха.

Щом това е твойта воля,
аз ще стана много зла
и ще отмъстя за всичко,
ще приключа таз игра.

Нека твойта черна пепел
се посипе по полята!
И Нощта ще те забрави,
ще изчезнеш във земята.

Няма коментари: