събота, юли 23, 2005
Мъст
Твойта кръв не е червена,
тя е черна като теб.
Ти поиска да я вкуся,
окова ме в своя плен.
Всичко в мен изпепели,
и без жал ме ти обрече
слънце нивга да не видя,
топлина да не усетя.
И без жал ме ти обрече
вечно аз да съм сама.
Нека тъй да бъде, вече
съм забравила смеха.
Щом това е твойта воля,
аз ще стана много зла
и ще отмъстя за всичко,
ще приключа таз игра.
Нека твойта черна пепел
се посипе по полята!
И Нощта ще те забрави,
ще изчезнеш във земята.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар