вторник, юли 26, 2005

Dead to The World


It's not the monsters under your bed
It is the Man next door
That makes you fear, makes you cry,
Makes you cry for the child
All the wars are fought among those lonely men
Unarmed, unscarred

I don't want to die a scarless man
A lonely soul
(Tell me now what to do)

I studied silence to learn the music
I joined the sinful to regain innocence

Heaven queen, carry me
Away from all pain
All the same take me away
We're dead to the world

Dead, silent, constant
Yet always changing
- My favorite view of this world

As he died, he will return to die in me again

Махарет


Махарет е потомствена вещица от долината Кармел в 4-тото хилядолетие пр.Хр. В детството заедно със сестра си били известни сред своя народ като способни да виждат духове и да общуват с тях, а също така и да призовават някои природни явления. На 25 години след пълното унищожение на своето племе, била похитена заедно със сестра си от войските на Акаша и Енкил и закарана в двореца, където била подложена на разпит и наказание във вид на акт на насилие от страна на кралския управник Кейман. Благодарение на духовете е пусната на свобода, когато се ражда дъщерята на Кейман- Мириам.

След няколко месеца войската на Енкил се завръща и отново откарват сестрите. Няколко часа преди присъдата си е превърната във вампир от Кейман. Изгубвайки сестра си, Махарет пробвала всички начини, за да я открие, но безуспешно. С течение на векове тя поддържала и изучавала всички потомци, принадлежащи към рода на семейството й. През 1949 г, узнавайки за трагичната смърт на Мириам Ривз, потомка на рода на близначките, и за спасението на нейната новородена дъщеря Джесика, получава попечителството над детето и тайно я съпровожда в течението на живота й, до момента на смърта на Джеси пред 1984 година, по време на концерта на Лестат, след което я спасява, давайки от кръвта си. През 1984 година, след пробуждането на Акаша става председател на събранието на последните останали живи вампири.

Превръщане


Кръв.
Усещаш го, сърцето бие.
Пръв
в тебе зъби той ще впие.

Ти
ще зърнеш всичко за последно.
В миг.
Нима така е вече редно?

Лъч.
Луна ще те погали в мрака.
Плач
на някой, който теб ще чака.

Може
и някакси да оцелееш.
Но
ако и ти с нощта се слееш.

Кръв.
Усещаш го. Сърцето бие.
Ти
искаш кръвта му да изпиеш.

Мрак


Стъпки в мрака. Смъртен стон.
Кръв се лее и прогаря
всичко в мен човешко.

Искам да забравя!
Черна нощ и леден мраз,
който в мен прониква.
Ледената тук съм аз.

Искам да забравя!
Как превърнах се не знам
в демон черен, във вампир!
Днес самата смърт съм аз.

Пак си правя кървав пир.
Искам да забравя всичко,
свързващо ме с деня.
В мен угасна тъй отдавна
всяка топла светлина.

Хвърлям се отново жадна,
търся свойта жертва пак.
На какво ли ще попадна?
Знам - на тъмен вечен мрак.

Ода за Вампира


Да попаднеш в бездната на мрака,
да усетиш как студа пълзи в кръвта,
да почустваш полъха на злата,
безкористна,но чуствена лъжа.

Да прегърнеш самотата,
да желаеш с цялото си тяло ти кръвта,
да копнееш за живота,
но обречен си да бродиш през ноща.

Да желаеш зъбите си ти да впиеш,
в една невинна,чуствена душа,
да отнемеш красотата от живота,
на една самотница в ноща.

И щом слънцето залезе и луната озари ноща,
глътка въздyх ще поемеш и ще тръгнеш сам сама.
Волята ти несломима, гладът не ще надвие тя
и кръвта червена ще облива, устните на демона в ноща.

събота, юли 23, 2005

Мъст


Твойта кръв не е червена,
тя е черна като теб.
Ти поиска да я вкуся,
окова ме в своя плен.

Всичко в мен изпепели,
и без жал ме ти обрече
слънце нивга да не видя,
топлина да не усетя.

И без жал ме ти обрече
вечно аз да съм сама.
Нека тъй да бъде, вече
съм забравила смеха.

Щом това е твойта воля,
аз ще стана много зла
и ще отмъстя за всичко,
ще приключа таз игра.

Нека твойта черна пепел
се посипе по полята!
И Нощта ще те забрави,
ще изчезнеш във земята.

Вампирите на плачат



Сълзи. Мъка. Болка. Жал.
Човешки чувства са това.
Вървиш оцапан цял във кал
и търсиш своите права.

Права обаче нямаш вече.
Нали съм тук, да ти ги взема.
Нима не си разбрал, човече -
живота твой аз ще отнема!

Нима не си разбрал все още,
че щом безмислено се скиташ
през дългите и тъмни нощи,
ти сам на злата смърт налиташ.

Отпия ли от твойта кръв,
ти слаб си като пеленаче.
В ръцете ми днес падна пръв.
Дали за тебе някой плаче?

Това едва ли ще съм аз.
Ни денем, нито пък след здрача.
Защото - знай добре от мен-
вампирите не плачат.

Забавната страна на нещата



*Махарет излизайки на лов: "Време е да погледнем на света с други очи!"

* Трябва да се пие по-малко! - решил Лестат, изнасяйки последния труп от бара.

*Лестат подарил на Арманд компютър, включен към интернет. След седмица Арман прави опит за самоизгаряне...

*Прибирайки се сутринта преди изгрева, Луи вижда странна картина. Лестат, много бледен, лежал на пода на гостната, гърчейки се в спазъм. При вида на кървави петна по килима, Луи защо ли си спомнил за Клодия...- Сложи ме в гроба, Луи! - въкликнал Лестат и загубил съзнание.Слагайки Лестат в гроба, Луи почуствал странен мириз...- Какъв чудак, отново е ловувал в отрезвителното! - промърмори той и гневно хлопна капака.

*Какво прави Лестат, когато не му обръщат внимание?Купува крем за изкуствен загар. И веднага се започва с въпроси, обвинение, утешения!

*Каква е температурата на вампира? Нормална - стайна!

Един различен живот - вкуси го!

вторник, юли 19, 2005

Същността на нещата

За пореден път се убеждавам, че единствено има значение с кого си. Мястото, времето, цялата обстановка... това е второстепенно. Всичко е такова каквото си го направите. Както се казваше в един филм - семейството е това, което си ти!