събота, юли 23, 2005
Вампирите на плачат
Сълзи. Мъка. Болка. Жал.
Човешки чувства са това.
Вървиш оцапан цял във кал
и търсиш своите права.
Права обаче нямаш вече.
Нали съм тук, да ти ги взема.
Нима не си разбрал, човече -
живота твой аз ще отнема!
Нима не си разбрал все още,
че щом безмислено се скиташ
през дългите и тъмни нощи,
ти сам на злата смърт налиташ.
Отпия ли от твойта кръв,
ти слаб си като пеленаче.
В ръцете ми днес падна пръв.
Дали за тебе някой плаче?
Това едва ли ще съм аз.
Ни денем, нито пък след здрача.
Защото - знай добре от мен-
вампирите не плачат.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар